Богоявление

Йордановден

Един от най-големите християнски празници на 06.01.

На този ден свети Йоан Кръстител кръстил Божия син в реката Йордан. Българинът вярва, че тогава небето се отворило и от него се чул Божият глас: „Това е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение“. Затова и във всичките следващи години се вярва, че в нощта преди Йордановден небето се отваря и сам Господ се явява на вратата небесна и изпълнява желания.

С явяването на Бога на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласът, Дух (гълъбът, кацнал на рамото на Христос) и Син (земният човек) и повярвали.

С кръщаването на водата светът придобива нова сила, става по-безопасен. Свършват Мръсните дни и злите сили нямат власт.

Как празнуваме

Ритуалите преди и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл освещаването на кръста, на водата и на целия свят. Вярва се, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити.

Водата се освещава. Прави се със светия кръст от храма, който свещеникът хвърля в реката. Така символично се напомня за кръщаването на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител. За кръста скачат най-смелите и калени младежи. Броят им трябва да е нечетен. Който от тях успее да открие и първи да извади от водата кръста, ще бъде здрав и щастлив. Той получава поздравления и дарове от другите.

Кръстът може да се откупи и с наддаване. На някои места избират щастливеца за кум на цялото селище. Тази висока чест също може да се откупи от някого с пари, власт и обществено положение.

Традицията по хвърляне на кръста и играенето на т.нар. мъжко или ледено хоро е жива и до днес в много райони на страната и през последните години става все по-популярна.

Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве. На реката се носят и домашните икони, топят се и се освещават. Момите измиват лицата си, за да са бели и червени през годината. Топи се палешникът на ралото, за да е бяло житото. В реката се хвърлят три трески от бъдника да се изтече всяко зло. На стомните се връзва кръст от босилек.

От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. От нея се слага във виното и в зелевия сок, за да не се развалят, и пак с нея се накисва квасът за хляба. Най-младият човек в къщата (може и дете) сипва по няколко капки вода във врата на всички роднини, за да са здрави.

Ръсенето на домовете на места се прави от две девойки, преоблечени като младоженец и младоженка. Посрещането им е празнично, радостно. След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода. Девойките ходят рано сутринта за вода и докато я наливат, мълчат. Жените, които са станали майки наскоро, раздават по къщите питки или кравайчета за здравето на децата си.

Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени и младоженци. По къщите ходят по пет-шест души, извеждат, когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три пъти се е потопил във водата Исус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват. Всеки обаче може да се откупи. С откупа се реди празнична трапеза.

На този ден е добре да се кръщават децата. Счита се, че кръщенето на Йордановден е особено важно за онези, които дълги години са били бездетни и са осиновили дете, както и за наскоро родени деца със здравословни проблеми. Обикновено кръщенето се превръща в голям и тържествен празник за родителите и техните близки.

В някои части на Родопите на този ден петима или шестима избрани мъже къпят обредно пеленачета, годеници и младоженци. Обредът се прави за здраве и се нарича хаскане по възгласа „Хаа-сса!“, който мъжете издават, докато повдигат (до) три пъти този, който ще бъде къпан.

Част от ритуалите на този ден са свързани и с пред-християнското време и славянския слънчев Дажбог, който дарява плодородие и блага на всички, които го почитат, а в нощта на празника отваря небесната порта и изпълнява желания. На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата и посевите, гони вредоносните същества.

Сгодените ергени отиват на гости на своята избраница. Бъдещата свекърва мие лицето й и я дарява със златна паричка и китка със здравец. Започва периодът на сватбите, който продължава до Великденските заговезни.

Пожелания и предсказания

Вечерта срещу празника хората слагат пара или кръстче в бяло котле и сутринта гадаят. Смята се, че ако водата е замръзнала, годината ще бъде здрава и честита, ако не е замръзнала очаква се лоша и неплодородна година.

По орехите от Нова година (в зависимост от това дали ядките им са здрави и цели) на Водици се гадае за бъдещето, а по листата на бръшляна се предсказва здраве и живот.

В Югозападна България се извършва обредно припяване на пръстени, при което се гадае с кого ще мине под венчило девойката.

Трапезата

Йордановден се отбелязва като голям и важен празник. Често след хвърлянето на кръста в селището се реди обща трапеза за всички.

У дома всеки прави прясна пита и колачета. Сервират се още: сарми с кисело зеле, пълнени чушки с кайма, постно зеле, фасул, свинско със сурова туршия, орехи и вино.

Имен ден празнуват: Йордан, Богдан, Божана, Божидар, Богомил